Защото знам, че всичко е политика.  Винаги съм била - и аз, и семейството ми, и приятелите ми - политикан човек: сиреч такъв, който все се взира във връзката между индивида и държавата, във връзката между групата и държавата, във връзката между поколението и държавата...

    Ще речете - ма то държава няма! Е, заради такива вопли пререших мястото на този блог. За да попиша и върху това. Как тази държава, дето я нямало, влияе на живота ми / живота ви / живота ни. Чрез кратки разкази и пиперливи примери.

    Днешният пиперлив пример е такъв: Моя приятелка всред разговор на съвсем лични теми ми казва: "И като се видим, ще ми дадеш няколко заглавия да почета малко за правенето на тестове!". Тя тестове прави от десетина години: няма преподавател по чужд език, който да не се изкушава от това изкуство. Питам я защо точно сега й е важно да ги направи много професионално и по правилата на науката. И чувам СМАЙВАЩ отговор. Ще ви го кажа. Но преди това да ви кажа и друго - смая ме тонът: беше убедена, че не ми казва нищо извънредно и неизвестно! Та - защо се стараела толкова - защото върнали от Брюксел ли, от Страсбург ли (толкова се шашнах, че забравих) наши съдии заради неподготвеност. И по език, и по право... "Втори път - казва - няма да преживеят "шефовете" такъв скандал; трябва да ги подготвим качествено!"

    Майко Българийо,  тези наши "шефове" ТЕПЪРВА ще трябва да подготвят съдиите, т.е. да им уреждат подготовката... Боже, опази държава, която не може да посочи от днес за утре няколко отлични юристи с перфектна чужгдоезикова подготовка. Да не кажете - ами на, няма! Има! Но тях никога няма да ги посочат и изпратят. Защо ли? Кажете ми вие...

Това е пиперливата новина на деня.