2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1282 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2007 13:56
strip1
vt.
1 to remove (the clothing or covering) of or from (a person); make naked; undress
2 to deprive or dispossess (a person or thing) of (honors, titles, attributes, etc.)
4 to pull, tear, or take off (a covering, skin, etc.) from (a person or thing)
vi.
1 to take off all clothing; undress
2 to perform a striptease
SYN.— denude implies that the thing stripped is left exposed or naked
tease, vt.
3 to annoy or harass by persistent mocking or poking fun, playful fooling, etc.
4 to urge persistently; importune
5 a) to tantalize b) to excite sexually without intending to satisfy the desire aroused
strip•tease, n.
a performance, as in a burlesque show, in which the performer undresses slowly, usually to the accompaniment of music
Webster’s New College Dictionary on Power CD; Zane Publishing
Теоретизирането, обговарянето (в моя си език обдумването[1]) на интелектуалната свалка не я прави по-малко загадъчна, лишена от правила, неуправляема и удоволствена. Обдумването на интелектуалния стриптийз, си викам, го прави по-малко тъжен. Затова подхващам този текст.
Редакторът, подочул нещо за устните ми изяви по темата, ме примамва с реплика в коридора[2]: “Чакам от тебе едно есе!” Не е есе. Е парцаливо подредени думи, оказали се на повърхността в един точно определен ден, след едно точно определено слушане и гледане. То всъщност ми спомни колко много пъти съм слушала и гледала такива пърформанси, без да са в бурлескно шоу (вж. по-горе в изваденото от Webster’sNewCollegeDictionary).
Та някак си, но ни случайно накуп събрани, видях и чух…И човек[3], разказващ най-съкровени парчета от истинското си верую, тъжно и без особена надежда за възхита свалящ една по една инак претенциозните си умствени завивки и закривки, посочващ гордостта си че ги има, но канещ всички да го видят гол. Е, той остана като хубав(и)ците в изискан бар, където никой не зазяпва събличащия се, където събличането не е повод за вълнение от никакъв характер, където е неприлично да оцениш събличането другояче освен като привичен фон. Така си пафкаме цигарките е си редим думичките, поглеждайки нарочно безадресно стриптийза, защото задълбаването е вулгарно. Нали си спомняте онази мода, която ни нагази всичките – “По-малко емоции, повече добро възпитание!” – та ни отвърна от задължителното право да влияем на живота си наистина.
И човек, раздиращ твърдите си одеяния, осукани и с кожени ремички, с едно прохраскващо движение. Дори в кутията на черепа ми се промъкна реплика на руски с грузинским акцентом – по Илф и Петров – “Стрэляй, гад!”. За неговата рязка голота, настъпваща към сетивата на ума ни пряко и с марш на скок, се чуха реплики, че много пък …, е чак пък толкоз… и не е то така… Защото при такъв пристъп се очаква повече анатомичност и по-малко лично отношение. Избралият такъв модел не може да включва твърде свои неща в показването си, принуден е да казва от кого ги знае стъпките, да мотивира с древната история и арагонска хота бойния си танц.
И човек, развяващ елегантно тънките многоцветни воали на източния танц, обвит от тях спирално поради въртенето, отхвърлящ ги полека, искрено загрижен и съсредоточен в своите движения и убеден, че ако някому хареса, то онзи тихичко ще гледа и разбира. А другите… Какво пък, те са без значение, удоволствието си е за танцьора. На такива таньори не се ръкопляска. Разбралите мълчат и вдъхват споделянето, останалите подминават с: “Може, ама не е редно”, понеже са усетили едни прохладни линии на самотия по лицето си и тъкмо от тях ще бягат.
И човек, посегнал да съвлачва сребристи одеяния, нарочно предварително нахлузени, не негови, не истински, а сложени, за да се смъкнат горделиво. Аз викам – деловито. Такива жестове не впечатляват никого, дори когато са подправени надлежно със сценична треска. Така за жалост малко са внимателните им гледачи, но тези малко най-накрая виждат, че голият отдолу е всъщност боядисан. По-точно не е гол, а в нещо, оцветено като тяло. Добре,че виждащите са немного. Такива стрийптизи, ако ги различат мнозина, довеждат до повръщане. Не е хигиенично.
И човек, събличащ, неизвестно пък защо намислил да го прави, не друго, ами ежедневните си прашни дрехи, натрупвайки ги в грозничка купчина до краката си. Не ми е жално. Знам, че този номер също е нарочен.
Това е. Има още много.Накрая искам да ви почерпя с нещо твърде лично: ни предпочитам Солженицин пред Довлатов. Животът ни се състои от истинските епизоди. А философите ще ги превръщат в друго – да ни хранят.
[1] Начало на стриптийза, така си мислите, нали?
[2] Коридорът е много специално и често място за прехвърляне на думи – уж неважни.
[3] Последна бележка под линия: гордея се с това, че нашият език си има дума за ЧОВЕК, истинска, топла, жива и неадминистративно и непсихиатърски съществуваща дума за ЧОВЕК – еднакъв с другите, без различаване на мъж, жена, дете или хермафродит.